fbpx

Elementor #3598

В днешното забързано ежедневие, ние не обръщаме внимание за реакциите, които тялото ни показва. Трябва ли да ни се случи нещо лошо и непоправимо, за да обърнем внимание и да разберем какво се случва? Защо се случва? По какъв начин сме го предизвикали? Какво сме пренебрегнали? Защо сме го допуснали да се случи?

Много са въпросите на които трябва да си отговорим. От моя личен опит от детството до момента съм преминала през много заболявания, които не осъзнавах преди, защо са ми дадени и защо аз страдам и ги преживявам? В него етап от живота ми навиците и мисленето, които съм имала са били такива.

Разболееш се, отидеш на лекар, изпише ти хапчета, и ги пиеш. Те временно облекчават болката, казвам временно. След време се обострят други органи в тялото ти. Например както при мен бъбреците, дихателните пътища, храносмилателната система. Ти отново отиваш на лекар, той ти изписва съответното хапче временно преминава болката, но нямаш сили, защото имунната система е отслабена. Това повторение, което ти се случва, те вбесява. Имаш чувството, че няма край. Въртиш се в омагьосаната въртележка като хамстер гонейки опашката си.

Трябва ли да ти се случи най–лошото, дори непоправимото, та да си кажеш: „Защо, аз съм в това състояние? Защо на мен се случва? Защо аз страдам? До кога аз ще страдам?“ Има въпроси с много „Защо?“ Мисля и разсъждавам, в това число и аз бях така, защо всеки един от вас/нас не се замисли какво може да направи, за да подобри здравословното си състояние? Но не когато яйцето опре до „задните части“, меко казано! А както казват хората: „Опомни се док е време?“ „После може да е късно!“ „Може да няма после!“

Не е ли най-логично да стигнете до задънена улица и тогава да разберете, че навиците, които сте имали от социума, вече са остарели и не ви помагат? Да вие сте ги научили от вашите авторитети, (майка, баща, баба, дядо, роднини, близки, рода) когато сте били деца. Но всичко в живота се променя. Знаете има пролет, лято, есен, зима, така и нашето тяло, нашите мисли, нашите вярвания, нашите желания, нашите действия също се променят! Но докато не се осъзнаем и поемем по новия път, пътя на промяната, пътя на нашето развитие, винаги ще си останем в положението на страдание и болка!

Надявам се, че разбирате каква ми е идеята? Не мислите ли, не е ли най-логично, че на нас ни трябват нови навици, нови стереотипи, по-големи грижи да полагаме за себе си, за средата в която живеем и най-вече за нашия имунитет!

Споделям с вас, моето осъзнаване, че всичко, през което аз съм преминала, по-леките и по-тежките травми, от детството ми до този момент на моя живот, се дължи на навиците, които съм придобила от моите предци! И както казах вече, промяната е неизбежна!

Знам, че има болести, за които е необходмо да вземаме антибиотик. Има други случаи в които е необходимо да се ваксинираме. Но не разбирам хората, които са немарливи към себе си!? Те постоянно се оплакват, мрънкат, Че нямат пари, Че нямат време за себе си? Това, което е помогнало на едни, на тях няма да помогне.

Но според мен всичко опира до мисленето на човека!

Например: „Ако ти мислиш, че нещото, каквото и да е то, няма да ти помогне? Да прав си! Но монетата има и друга страна, нали така? Помисли за обратното, помисли какво ще се случи, ако ти помогне?!

Вече знаете, че тялото ни е дадено от Бог и е необходимо да го съхраним до като е възможно!

Хората са различни, мислят по различен от нас начин и да това е добре и правилно! Всеки има свободна воля! Всеки има глава на раменете си! Всеки е в правото си да направи най-добрия избор за себе си! Живота е един и ни е даден да го живеем подобаващо! И нека да е осъзнат!

Със здравето шега не бива!

Отговорите оставам на Вас!

Надявам се, че разбирате идеята ми?

Ако се замилите, не е ли най-добре и най-логично да потърсите въпросите и отговорите вътре във самите вас?

Ако ви е харесала статията, моля напишете какво мислите по този казус тук отдолу в коментарите?

Благодаря за четенето!

 

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *